Социалните мрежи и политическата поляризация

Гледайки събитията от САЩ, си мисля доста за влиянието на социалните мрежи върху гражданското общество и политическия диалог. Като цяло заключенията ми са доста мрачни.

TLDR: Начинът, по който говорим за политика във фейсбук и туитър ни тласка към все повече поляризация и конфликти. Причините са няколко и са директен резултат от дизайна и фичърите на платформи от този тип:

• Трибуна за най-противоречивите мнения. Знаем, че публикациите, които будят силни емоции и най-вече гняв, са тези, които се споделят най-много и събират най-много реакции. Тези публикации в последствие провокират ядосани реакции от несъгласните с тях, от които пък най-голям отзвук отново получават най-противоречивите, които пък на свой ред провокират контра реацкии… безкраен цикъл на хейт и контра-хейт.

• Емоции преди факти. Когато сме ядосани или провокирани от нещо, често чувствата ни изпреварват мисълта. Затова не рядко иначе разумни хора споделят фалшиви новини или разпространяват откровени измислици. При дефицита на внимание, от който страдаме всички онлайн, малцина се занимават с проверяване на източници или търсене на допълнителен контекст. В пъти по-лесно да изречеш невярно твърдение, отколкото да опровергаеш такова. Или както казва старата поговорка - лъжата обикаля интернета три пъти преди истината да си върже обувките.

• Преувеличаване като за последно. В среда на постоянно изобилие от информация е трудно да изпъкнеш. Ако искаш някой изобщо да обърне внимание на мнението ти, се налага да предозираш. Всеки проблем се представя като потенциален апокалипсис. Всяко действие, с което не сме съгласни, е ‘краят на демокрацията’, ‘смъртта на цивилизования свят’, ‘по-лошо от нацистите’ и т.н. Резултатът е, че всякакъв нюанс бива премахнат, оставяйки единствено кресливи лозунги.

• Разделяне на агитки. Полу-анонимността в социалните мрежи прави много лесно смесването на всички с горе-долу сходни политически идеи в един единствен колективен образ. Просто е по-трудно да възприемаме това, което четем, като мнение на отделни личности, когато срещу нас не седи човек в реалния свят, а само име и профилна снимка. В паметта ни всички мнения се сливат в малък на брой архетипи - консерватора, либерала, социалиста и т.н. И тъй като почти всичко, което четем онлайн и вбесяващо и крайно (точка 1), то колективните образи на политическите ни опоненти се превръщат в карикатури (или поне в мемове).

• Ехо камерите. Всички обичаме да се чувстваме част от някаква общност и да получаваме някакъв вид социално одобрение. Затова се събираме в ехо камери - групи от хора, мислещи като нас самите, нашата си ‘агитка’. В тези ехо камери всичко негативно за другия лагер и всичко позитивно за своя се повтаря и усилва стократно, превръщайки карикатурата в гротеска. Всяко ‘външно’ мнение придобива статута на богохулство.

• Спор за пред публика. Веднъж приели политически си възгледи като част от своята идентичност и билет за принадлежност към социалната си група, то нищо вече не може да ни накара да си променим мнението и всеки спор става излишен. И въпреки това социалните мрежи са пълни със спорове между членовете на различните ‘агитки’. Те не спорят за да открият истината или за да убедят противника в нещо, а за да намерят одобрението на собствената си група. Затова много бързо спора се свежда до това кой ще измисли по-остроумна обида или кой пръв ще постне сойджак меме с лицето на отсрещната страна.

Веднъж стигнали до такова делене на ‘племена’, до насилието в истинския живот остава съвсем малко. Еволюционните инстинкти, които сме придобили през хилядолетията в саваната, са ни научили да бъдем просоциални с нашата си група и безжалостни към всеки външен. Има твърде много примери в човешката история за жестока, нерационална и непримирима омраза, завършили с кръвопролития - хугеноти и католици във Франция, Туци и Хуту в Руанда, ‘Зелени’ и ‘Сини’ във Визанитя… За жалост това е процес с позитивна обратна връзка - имаме склонност да намираме оправдания за злосторниците от собствения си лагер и в същото време да искаме многократна разплата за простъпките на противниковия. Омагьосан кръг…

Може би преувеличавам (точка 3). Надявам се да е така. Но всичко, което виждам ме кара да смятам, че социалните мрежи унищожават капацитета ни за смислен граждански диалог и ни водят по дългия и тъжен път на конфликтите. Според мен това, което виждаме днес в САЩ, е само началото на процес по разединение, който ще стигне и до нас. Лагерите и темите ще са различни, но първопричината ще е същата - унищожителния ефект на стила общуване в социалните мрежи.